Лични истории

Ани Карадимова


Казвам се Ани Карадимова. Живея нов живот. Слава Богу, нормален. След трансплантацията знаех, че животът започва отначало и всичко ще бъде нормално. Беше четвъртък, спомням си много добре, 7 декември. Взеха татко на една носилка, бях до него в коридора, хванах го за ръката и му казах „Всичко ще бъде нормално ще видиш“. Той се разплака. Качиха го в операционната. След това подготвиха и мен и когато се събудих вече бях в стаята. Първата ми реакция беше да си хвана фистулата за да видя дали работи, защото 6 години само това съм правила – да си пазя фистулата да не спре. Трасплантирана съм вече 20 години. Докато бях на диализа, никога не съм спирала да вярвам, че ще се оправя. Винаги съм вярвала, че един ден ще свършат мъките. Винаги съм вярвала, че един ден ще оздравея, ще се омъжа и ще имам дете. Всички постоянно плачеха, а аз постоянно ги успокявах. Така и стана. След това всички много плакаха на сватбата ми и като родих след това. Всяка вечер благодаря на Господ за трансплантацията и затова, че съм добре, че ми е дал чудесни родители и прекарсно дете и за приятелите, които имам, защото са винаги до мен. И винаги се моля всички да сме живи и здрави. Така се чувствам щастлива, като са добре всички около мен. Благодарна съм на моя баща, че ми даде частица от себе си, за да живея аз по-добър живот. „Асоциация на пациенти с бъбречни заболявания и приятели” като част от Български Пациентски Форум

Лука Вуграч


Моето име е Лука Вуграч. На 21 години съм и в момента работя в ИТ сектора като експерт уеб и мобилни решения. Претърпях сърдечна трансплантация през май 2011 г. Заради заболяване на сърдечния мускул в продължение на шест години, сърцето ми ставаше все по-слабо и по-слабо с всеки изминал ден. Когато ми трансплантираха сърце, бях само на 16 години. Процедурата по получаване на орган и самата трансплантация бяха голям шок за мен; животът ми се промени, въпреки че знаех от известно време, че ще трябва да мина през това.  След като получих ново сърце, животът ми се промени в много отношения – станах по-добър и жизнерадостен човек и започнах да се наслаждавам напълно на всички моменти от живота. Аз мисля, че всеки трябва да стане донор и да даде шанс на други хора да водят по-добър живот.

Дан Бороанка


„Прочетох на стената в центъра за хемодиализа: “Когато гъсеницата си помисли, че животът е приключил, се превърна в красива пеперуда.” Въпреки че това не са изцяло мои думи, те ме описват. Аз бях гъсеница в продължение на 17 години. Това беше времето, когато бях на хемодиализа. Преди две години и половина се превърнах в ПЕПЕРУДА: Аз съм свободен да отида където, когато и за колкото време поискам. Затова съм благодарен на донора Ингер, на лекарите, семейството ми, което винаги е било до мен…тази подредба е напълно произволна. Като „пеперуда”, аз се присъединих към Асоциацията по трансплантация в Румъния, за да даря хората с радостта от моя нов живот.”

Вања Целин


Независимо от смътния спомен за цялата болка, която изпитах, моят опит от трансплантацията се прояви в цялото си величие като дар от живота. Той е изпълнен с чувство на самоуважение, неизмеримата стойност на акта на дарение и на света, в който живея. Спокойствие, както и ентусиазъм, са тези жизнени сили, които сега ми позволяват да изпитам ежедневните радости и да се водя от научените уроци. Днес, седем години след трансплантацията, животът ми има ново измерение, изграден на базата на този богат и ценен опит. Фокусирам се върху нещата, които ме вълнуват и които отразяват цялостната ми признателност към живота. И накрая, изпитвам огромна благодарност за моето прераждане... раждането на моя по-пълноценен живот и предстоящото раждане на нашето дете - едно чудо, което носи безкрайна радост. Каква огромна привилегия е да получиш нов орган, който да ти даде възможността да създадеш нов живот и да опиташ всички радости от майчинството! Все още няма думи, които могат да изразят моята благодарност към донора ми; това, което остава, е "обикновен" жест на най-дълбоката ми признателност.

Йелена Алаваня


Името ми е Йелена Алаваня. На 36 години съм и съм майка на дете с присаден бъбрек, което претърпя трансплантация, когато беше само на 2 години и половина. Баба му дари бъбрека си и спаси живота му. Животът на детето ми преди бъбречната трансплантацията беше по-скоро борба за оцеляване. Синът ми в момента е в трети клас, прекарва време свръстниците си, ходи на рождени дни, както и яде и пие всичко, което му харесва. Диализата не краде вече от детството му така, както прави с другите деца, които прекарват времето си прикрепени към диализната машина и по този начин се изолират от своята среда. Аз имам донорска карта и твърдо вярвам, че трансплантацията е уникален метод в медицината, която осигурява най-ефективното и добро лечение за пациентите. Сега съм председател на Асоциацията за деца на диализа и трансплантация ''Всички за усмивка''. Опитвам се да помогна на децата, които не са имали късмет да получат бъбрек от роднините си и минават през целия процес на трансплантация, като сина ми. За съжаление 20 деца са в очакване на бъбречна трансплантация в страната ни днес. Най-малкото дете все още не е навършило година. Вярвам, че най-доброто решение е човек да притежава донорска карта и по този начин да спаси нечий живот